Позитивното мислене в Глаголицата и пожеланията за Рождество Христово

Днес „позитивното мислене“ е модерно. В най-елементарния си вид то се изразява в отбягване на мрачни прогнози и заместването им с оптимистични. Всъщност, „позитивното мислене“ е древно. Базира се на идеята: Каквото е на небето, такова е и на земята. Благодарение на големите си познания за Космоса, древните са повтаряли звездната карта върху земната кора. С цел да свалят небесния рай долу, те са разполагали строителните обекти върху територията така, както са подредени светилата на небесния свод.

Когато момата тъче или везе, тя вгражда в тъканта своите мечти. Достатъчно е килимчето да политне, за да ги види небето и да ги осъществи. Отразено е в приказките за летящи килимчета и вълшебни месалчета.

Вероятно много от ритуалите също са следствие от древното „позитивно мислене“. Включвали са настройка на мисълта, изричане на глас и разиграване на определена ситуация с цел небето да я види и реализира на земята. Например, ритуали за дъжд и плодородие. В древността „позитивното мислене“ е било много по-развито, „разработено“: Включвало е:

- Едни и същи фиксирани думи.

- Театрално разиграване на желанията.

- Повтаряемост на ритуала в точно избран момент от годината.

- Масовост – колкото повече хора искат нещо да се случи, толкова по-голяма е вероятността, то да се изпълни.

- !Не всички желания се сбъдват! Социална полза – ако за хората около мен е добре, ще е добре и за мен. Днешното „позитивно мислене“ е адресирано най-вече към индивидуалното добруване.

В по-късни времена, при монотеистичните религии, голяма част от елементите на древното „позитивно мислене“ отпадат, тъй като от тях вече няма нужда. Не е нужно разиграване на ритуали. Бог разбира дори преди да сме изрекли думата. Така в християнството думата съдържа в себе си: (1) мисъл за дъжд (нематериално намерение), (2) изричане на думата дъжд (звук), (3) ритуал за дъжд (действие) и (4) самия дъжд (предмет).

Началните стихове от Евангелието на Йоан: „В началото бе Словото…“ днес са признати за най-съвършена поезия. Този факт вече зачертва всякакво „позитивно мислене“. Приемаме стиховете като поетична фигура. Изключваме буквалното им значение. Изключваме възможността думата да съдържа в себе си самия дъжд (предмет). Самият дъжд е крайната цел на хилядолетните ритуали. Ако го изключим от съдържанието на думата „дъжд“ няма смисъл да говорим за каквото и да било „позитивно мислене“. На нас, българите, това ни се напомня ежедневно чрез езика:

Около 24 май всяка година повтаряме „аз“, „буки“, „веди“. А четвъртата буква? Четвъртата буква „Г“ е означена като „глаголи“. В учебниците пише, че думата „глаголи“ има две значения: (1) говоря и (2) действам (създавам, опредметявам, изявявам, реализирам). В контекста на написаното горе казваме, че думата „глаголи“ има едно значение: Говоря така, че изговореното се опредметява. Реализира се. Може да направим и по-съвременен превод на думата „глаголи“: Аз сбъдвам 100% от мечтите си. Вярно ли е? – Не. Иначе казано, колко неправилно говорим…

Правилното говорене се нарича правосл0вие.

Друг пример: При преводите на Библията, както и при тълкуванията на думата „Слово“, словото стои по-близо до устната реч. В една от най-древните Библии, нашата Библия Бесика, Словото е „писмена“, „писажи“. Звукът (устната реч, невидимото) е изявен, написан, реализиран, опредметен. Словото е сбъднат звук. Има една вероятност изразът „Написаното остава“ да означава, че написаното остава не защото е върху листа, а защото е записано (проявено) върху земната кора.

Казвам това, защото имаме късмета - когато изпращате пожелания по телефона или компютъра за Рождество Христово и Нова година да ги изпратим на езика, в който „говоря“ и „създавам“ е една дума. Ако отивате при близки хора без подарък, въобще не се притеснявайте, че сте с празни ръце. Думите на вашето пожелание може да се окажат най-щедрия подарък. Пожелавам на всички от цяло сърце вяра, колкото синапово зърно и вдъхновение за думи, които се превръщат в „писажи“!

Още: „За езика и децата“ вижте тук: http://martenitca.000webhostapp.com/Езикът/