Днес не сме много зависими от продължителността на светлата част на денонощието. Вечер светят лампите и чувствителността ни към продължителността на деня е закърняла. В миналото тази чувствителност у човека е била по-развита.

Атанасовден е първият от поредицата дни, с които се поставя началото на осезаемото нарастване на деня. До Атанасовден слънцето е ледена пара на небето (същата пара, която слагаме в питата на Бъдни вечер). След този ден започва прехода на слънцето към уравновесяването на деня и нощта (Пролетно равноденствие).

Освен така популярното народно предание за Свети Атанасий, който с копринена риза приканва зимата да си ходи, има още едно: За да стопли земята, Св. Атанасий забил главата си в земята. С други думи: Започва не само преходът към повече светлина, но и към повече топлина; преход не само на слънцето, горе,  но и на земята, долу.

Всъщност, самото име Атанас е свързано с преход: А – първият звук в повечето азбуки, буква номер (1) = НАЧАЛО + танатос (гр. смърт = КРАЙ). Подобно на феникса, Атанас притежава силата да се възражда от пепелта и да поставя ново начало. В потвърждение на казаното, според житието му, гонен заради вярата си, Св. Атанасий се крие точно в гробница. Безсмъртен, (както е краткият превод на името му)  оцелява и доживява до дълбока старост. Процесът на разширяване към топлина и светлина, който става в природата, е персонифициран в личната съдба на Светеца. Честит именден, безсмърни хора!