Без значение дали го осъзнаваме или не, в процеса на своето битуване, езикът разкрива начина, по който възприемаме света. Оглеждаме се в него и виждаме нашето отношение към събитията и предметите около нас:

Завод:

Заводът е място, където се произвеждат нови продукти. В годините на прехода започнахме да наричаме сметищата „заводи“. Сякаш основната ни задача е да произвеждаме боклуци.

Екология:

С цел да запазим дръвчето в кварталната градинка, наблъскахме домовете си с всякакви лабораторно синтезирани материали: мебели с изкуствени пълнители, дрехи, килими, пресовани подови настилки, пластмасови душ кабини, дунапрени и олекотени завивки, цялата електроника, малката бяла техника, повечето от опаковките, почти всички детски играчки, включително пластмасови лампиони… Променихме дефиницията на думата „екология“ – отказ от природа в дома.

Великден:

Има Велики понеделник, вторник…, но Великият ДЕН е един. Повоче от две хилядолетия наричаме само един ден в годината - Велик. Това е третият ден след смъртта. Празнуваме безсмъртието на Син Човечески.

Според нашия език,  човекът, който Господ е създал от кал, все още е незавършен. Пътят към живота е дълъг, но известен:

Каза му Иисус: Аз съм пътят и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене. Йоан, 14,6