По китайското знание Фън Шуй съществуват 5 елемента (стихии). Два по два всички съседни елемента се намират в хармония. Два по два всички несъседни елемента (през един) се намират в цикъл на конфликт и разрушение. Зелените дъги свързват елементите в хармония, а червените линии свързват елементите, които са в конфликт. Целта във Фън Шуй е да се хармонизират елементите. Така вечният и велик преход между противоположностите – Ин и Ян (тъмно/ светло, грубо/ нежно, мъжко/ женско…) ще се осъществява без трусове и опасности за човешкия живот.

Българското знание не е теоретизирано, за него знаем от практиката. Подредбата на стихиите в него, според Календара ни е: Вода, Огън, Земя, Дърво, Метал. Мартеницата е едно от най-убедителните доказателства, че сме имали знание, подобно на Фън Шуй. Нещо повече: Ако съдим по Календара, датиран на над 7500 години, нашето знание е с около 3000 години по-старо от китайското, за което се смята, че е на около 4000 г. Напречното сечение на мартеницата представлява знака Ин и Ян в бяло и червено. Той носи същия смисъл: мъжко/ женско начало или Пижо и Пенда.

Според Календара на българите, признат от ЮНЕСКО за най-точния календар или Розетата от Плиса, която за много изследователи свързва дните от седмицата с планетите, нашите предци са имали солидни знания за космоса.Те ни казват, че единственият начин да се хармонизира човешкия живот с космоса не е да се хармонизират елементите, а - всичко да се хармонизира със Земята. Щом всичко е в хармония със Земята, значи е в хармония и с космоса:

Под формата на лед или пара, Водата е космичен елемент. Същото се отнася и за огъня – земното ядро, слънчевите изригвания, небесните светила. Подредбата на елементите в Календара ни отразява възникването на света. От едната страна на Земята са началните космични елементи (Вода и Огън), а от другата – тези, които се намират и на земята  -  Дърво и Метал (елементите, свързани с надземните и подземните плодове на Земята.)

Дървото символизира живата природа. За нея е ясно: Тя се хармонизира със земята чрез изгаряне и превръщане в пепел (Земя). Може да наречем Метала – неживата природа. Неговият цвят е бял. За неживата природа не е толкова очевидно как може да се хармонизира и превърне в Земя. В мартеницата нашите предци са избрали да ни покажат, че и неживата природа трябва да се хармонизира и трансформира в Земя чрез Огън. Цветът на Огъня е червен. Горната схема направихме, за сравнението с Фън Шуй. Може би следващата ще е по-вярна.

Щом всичко е в хармония със Земята, няма цикъл на конфликт. Цикълът на конфликт се предизвиква ако само се отнема без да се връща обратно в Земята.

Изследователите на фолклора казват, че в селища от Родопите към белия и червения конец на мартеницата се добавя и син или зелен конец – цвета на живата природа. С други думи – всичко над и под Земята трябва да се усуче с огън и да се превърне отново в Земя. Това става още по-видимо в обичая, след сваляне на мартеницата, тя да се слага под камък. Камъкът е силна земя – планина. Хармонизирането на живота с космоса става чрез хармонизиране на всичко със Земята и направата на силна Земя.

Метал (бяло) + Огън (червено) = Мартеница = силна Земя. Земята е най-силна на пролет, когато избухва в цъфтеж и започва да расте, събужда се, съживява се. Затова празнуваме деня на мартеницата (силна Земя) на 1ви март.

В текста „Бабин ден и Фън Шуй“ писах, че персонифицираният образ на мартеницата е жената, която бабува при раждането на бебето. Тази, която помага да се роди живота. Такова е и мястото на Земята. Силната Земя е другят образ на мартеницата.

Според Фън Шуй, голямото богатство на дома е Водата. (При нея т.н. велик преход Ин и Ян е съвсем очевиден. Водата е винаги в движение. Преминаването от лед в пара или течност става пред очите ни.) При нас, голямото богатство е Земята. Отразено е във фолклора ни, както и в имената „родина“, „родна стряха“, „земя“, „планина“ които са от женски род. Според българското разбиране, голямата цел е не хармонията между елементите, а силната Земя, която сама ще извърши хармонизирането с всичко живо и неживо в космоса.

Инициативата за създаването на Ден на Земята е българска. За първи път това честване се отбелязва в България през 1930 г. Първият състоял се празник е Денят на Българската земя. Той дава повод на тогавашния министър на Земеделието, Григор Василев, да поеме инициативата за създаването на Международния ден на Земята. Идеята му намира ентусиазирана подкрепа в Европа. Първоначално е предложена датата 21 март. 40 години по-късно към нашата инициатива се присъединяват Канада и Сащ. Денят става световен празник. Днес се чества на 22 април.

Terra preta (почва, създадена от човека)

Тера прета (черна земя) е почва с много високо съдържание на дървени въглища. Известна е като „Индианска черна земя“ от басейна на Амазонка. Преди не по-малко от 2500 години, индианците са владеели изкуството да трупат земя.

Случвало ми се е да чувам, че нашата земя е много добра.  Твърдят го хора, които разбират от земеделие. В сравнение с други места по света, у нас има дебел пласт почва. Ние приемаме това за даденост. Покрай мартеницата ми хрумва въпросът: Колко педи от тази земя е натрупана - „произведена“ от дедите ни? Те са знаели как да умножават земята.     

Редактори: Анна, Валерия

e-mail: baba_marta@mail.bg

Да съберем древното българско знание, пръснато в обичаи и песни. Моля пишете!